Съветските паметници 30 години по-късно: да бъдат или не
През последните седмици за пореден път се заприказва за преместване на паметника на руската армия в София. Всеки път, когато стане дума за премахването (събарянето, демонтажа) на този боен паметник или на някои от другите в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Ямбол (тези монументи у нас са към 400), отляво стартира да се приказва за русофоби, за американски долари и за Европа, където било пълно със руски монументи и те постоянно били обсипани с пресни цветя.
Най-честата реторична фигура в това говорене е въпрос: откъде накъде ще махаме монумент на армията, освободила страната ни и Европа от Хитлер и националсоциализма, след като никой не пипа съответните паметници в Германия, Австрия, Полша, Чехия, Унгария?
В някои от тези страни в действителност има руски военни монументи, в други са намалели доста през последните години, а в трети са ги преместили в увеселителни или гробищни паркове. И на всички места се намира
както кой да постави цветя, по този начин и кой да ги залее с багра
- в най-лекия случай.
Обикновено бранителите на монументи у нас вадят два аргумента за запазването им. Първият е, че всичките тези хора, неведнъж с ръбести тела, огромни ръце и дребни глави, въоръжени с чукове, сърпове, бомби, картечници и други принадлежности на работническо-селско-войнишката романтика, са част от нашата история. А добра или неприятна, историята не трябва да бъде забравяна. Затова да се събарят монументи, е закононарушение против паметта.
Вероятно и да се местят монументи е закононарушение, само че може би малко изненадващо, когато след 1989 година редица паметници бяха съборени, а други преместени по незнайни хранилища и (по-късно) в т.нар. Музей на социалистическото изкуство, всички го одобриха умерено. " Третата класа " на Фунев и " Работникът стихотворец " на Шмиргела постояха малко в това рашидовско " чистилище " и след това се върнаха по местата си в НХГ (Квадрат 500) и градинката на НХГ (филиал Двореца). Никой не се сети, че Георги Димитров и Васил Коларов също са част от нашата история. И то част, в която сякаш се кълняхме всички - комунисти, комсомолци, пионери и останалите - тъй като живеехме в един и същи строй, постоянно във труд и в пердах.
Но това не се случи за пръв път през 90-те - разместването и безследното изгубване на монументи, хора, документи и топоними стартира още с идването на руската войска освободителка. Процесът се повтаря след ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз, с началото на десталинизацията. Статуи и монументи се отстраняват непрекъснато и на всички места по света (напоследък изключително с размаха на Black Lives Matter и антиколониалните настроения в Съединени американски щати и Великобритания), само че руснаците - които по подигравка са и най-големите бранители на неприкосновеността на монументалното - са
международни първенци в тази дисциплинираност.
Всъщност паметниците действително са играли роля в опазването на паметта, само че тя доста е намаляла с изобретяването на „ книжовността, таз мощ нова “. По нашите земи паметниците излизат на мода чак след 9. IX.1944 година А след 10.ХI.1989-а ни удари втората вълна. Но монумент на Цар Борис I столицата към момента няма, по тази причина пък има на Борис III (паметна плоча с барелефче). А в този момент да погледнем към Европа.
След Втората международна война в Централна и Източна Европа, където са заровени " повече от 1 милион бойци от Червената войска, са издигнати около 4000 паметника на руските освободители ", пише ТАСС. От тях към 1000 са били в Унгария, над 500 в Полша и към 60 в Чехословакия (през 1993 година страната е разграничена на Чехия и Словакия). След разпадането на Съветския съюз стартира процес на разрушение или трансфер на тези монументи от централните улици и площади към периферията на градовете или към военните гробища.
По предписание тези действия са извършвани с решение на локалните управляващи. В разнообразни години Русия като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики е сключила двустранни съглашения с доста страни, предвиждащи поддържането на военни гробове и монументи в период. Сред тези страни са Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чешката република.
Русия няма такива съглашения с България, Литва, Естония.
В изискванията на руското военно потушаване на немското въстание от 1953 година, унгарското въстание от 1956 година, Пражката пролет през 1968 г. и след въвеждането на военно състояние в Полша през 1981 година руските танкове и бронзови бойци за доста локални жители вече не изобразяват освободители, а опасност. След измененията, от една страна, възникнаха голям брой начинания за разрушение или пренасяне, а, от друга, паметниците станаха обединителни пунктове за последователи на старите режими.
Германия е огромното изключение: изгубилите войната не махат руски монументи и по тази причина там и през днешния ден има към 1100 съветски военни паметника и места, където са заровени починали червеноармейци - главно на територията на Германска демократична република. В Берлин са няколко, като най-известният освен в Германия, само че и изобщо отвън Русия е паметникът на руския воин в парка на район Трептов. Издигнат е в памет на падналите в борбата за Берлин и съставлява 12-метрова фигура на боец, стъпил върху останките от счупена свастика. Той държи в едната си ръка момиченце, което е избавил (твърди се, че имало подобен случай, само че името и самоличността на детето не са установени), а в другата - меч. Първоначалната концепция на скулптора Вучетич била да държи картечница, само че Сталин предложил меч.
Германците към момента усещат виновност за осъщественото от предните генерации, затова се стараят да се грижат за монументите на своя територия. Но това не значи, че всички харесват руските монументи. През нощта на 9 май 2010 година да вземем за пример на този в Трептов с алена багра е изрисувана свастика и надпис „ Убиец, принудител, апаш “. През години е имало и доста по-тежки произшествия.
Мемориалът на червеноармееца във Виена
е може би обичаният образец на почитателите на руските военни монументи, тъй като се намира в западна страна и все пак не е съборен. Издигнат е на Шварценбергплац, където отчасти обкръжена от колонада от бял мрамор стърчи 12-метровата (заедно с постамента) фигура на боец с кръговиден щит - същия като на капитан Америка, единствено че златен. За съпоставяне паметникът в София е висок 45 м.
За разлика от „ освобождението “ на София при завземането на Виена руската войска е дала 17 000 жертви и те получават вероятно един от най-бързо издигнатите военни монументи. Червената войска влиза във Виена в средата на април, в средата на август паметникът - по проект не на „ признателния австрийски народ “, а на руския ваятел С. Г. Яковлев - към този момент е подготвен и открит с помощта на всеотдайния труд на немски военнопленници. Пак за съпоставяне, решението за слагането на софийския паметник е взето 5 години след 9. IX. 1944 година, а паметникът е подготвен след още 5.
Това са някои от нещата, по които паметниците в София и Виена се разграничават. В други отношения обаче си наподобяват. И двата, както и още много паметници (не само) в Източна Европа, все по-често стават жертви на политически въодушевен вандализъм. През април 2012 година виенският мемориал е залят с алена багра. През май 2014 година, в началото на съветската военна намеса в Украйна, осъмна в цветовете на украинския байрак. През февруари 2015-а черна багра беше излята върху издълбаното в основата на паметника поздравление на Сталин за успеха на бойците във Виенската атака през 1945 година
В Унгария повечето монументи на съветски войници са разрушени
или преместени - на военни гробища или в парка " Мементо " в покрайнините на столицата, открит през 1993 г. Там са подредени многочислени монументи на Ленин, на унгарския комунист Бела Кун, на унгарско-съветската дружба и тъй наречените, както и фигурата на руски боец, иззета от мемориалния комплекс на хълма Гелерт. В момента в Будапеща остава единствено един монумент на съветски войници. 14-метровият обелиск е конфигуриран през 1945 година на площад " Свобода ". В централната част на каменна стела има позлатена герб с надпис: " Слава на руските войни-освободители ". В долната част - барелеф. Обелискът е увенчан със златна звезда. Днес това е единственият неосветен монумент в унгарската столица, който неведнъж е оскверняван.
В Литва много монументи от руската ера са демонтирани сред 1989-1991 година и се съхраняват в хранилища. През 2001 година литовски бизнесмен събра доста от тях в парк музей на площ от 20 хектара. През ноември 2014 година литовското Министерство на културата издаде заповед, че в регистъра на паметниците на културата няма да бъдат включени такива, съдържащи символи от руската ера.
В Полша най-известният руски боен монумент бе този на братството по оръжие във Варшава. ИПрез февруари 2015 година кметството реши да не върне паметника, който бе краткотрайно свален за ремонт, а да го реалокира - в гробищния пантеон на руските бойци във Варшава.
През юли 2017 година президентът Анджей Дуда утвърди новата редакция на Закона за декомунизация. Документът предвиждаше ремонт на руските монументи в цялата страна, в това число бюстове и мемориални табели. Почти всички руски монументи в Полша – към 500 на брой – са военни, защото тези от чисто идеологически темперамент са били демонтирани още при започване на 90-те.
„ Полша е сринала 80% от паметниците на освободителите от нацизма “,
съобщи в края на април 2021-ва съветският дипломат в страната. Ако в списъка от 1997 година е имало 561 съветски паметника, според ревизия, извършена от посолства и генералните консулства на Русия в Полша сред 2020 година и началото на 2021 година, само 112 от тях са останали в първичния им тип ", сподели той пред ТАСС и добави, че тези операции продължават.
В Прага, Чехия, още през 1991 г. неизвестни майстори оцветиха Паметника на освободителите в розово, а по-късно по решение на управляващите той бе демонтиран. В момента се намира във военно-техническия музей. Многократно радикализирани групи от жители повдигаха въпроса за унищожаване на паметника на маршал Конев, инсталиран през 1970 година, и преди година най-накрая бе демонтиран. Той бе един от дребното оживели монументи в Прага, отдадени на съветските военни водачи и политици. Повечето от тях са демонтирани през 90-те и се съхраняват в разнообразни музеи.
България се разграничава от изброените страни по това, че тук, за разлика от там, червеноармейци не са загивали. Няма подписано и споразумение между нея и Русия (при срещата си със Сергей Лавров през април м.г. тогавашният външен министър Екатерина Захариева още веднъж коментира този въпрос). Кому тогава пречи един агитационен монумент да бъде демонтиран и изместен някъде, където няма да господства по този начин жестоко пейзажа в центъра на столицата?
Най-честата реторична фигура в това говорене е въпрос: откъде накъде ще махаме монумент на армията, освободила страната ни и Европа от Хитлер и националсоциализма, след като никой не пипа съответните паметници в Германия, Австрия, Полша, Чехия, Унгария?
В някои от тези страни в действителност има руски военни монументи, в други са намалели доста през последните години, а в трети са ги преместили в увеселителни или гробищни паркове. И на всички места се намира
както кой да постави цветя, по този начин и кой да ги залее с багра
- в най-лекия случай.
Обикновено бранителите на монументи у нас вадят два аргумента за запазването им. Първият е, че всичките тези хора, неведнъж с ръбести тела, огромни ръце и дребни глави, въоръжени с чукове, сърпове, бомби, картечници и други принадлежности на работническо-селско-войнишката романтика, са част от нашата история. А добра или неприятна, историята не трябва да бъде забравяна. Затова да се събарят монументи, е закононарушение против паметта.
Вероятно и да се местят монументи е закононарушение, само че може би малко изненадващо, когато след 1989 година редица паметници бяха съборени, а други преместени по незнайни хранилища и (по-късно) в т.нар. Музей на социалистическото изкуство, всички го одобриха умерено. " Третата класа " на Фунев и " Работникът стихотворец " на Шмиргела постояха малко в това рашидовско " чистилище " и след това се върнаха по местата си в НХГ (Квадрат 500) и градинката на НХГ (филиал Двореца). Никой не се сети, че Георги Димитров и Васил Коларов също са част от нашата история. И то част, в която сякаш се кълняхме всички - комунисти, комсомолци, пионери и останалите - тъй като живеехме в един и същи строй, постоянно във труд и в пердах.
Но това не се случи за пръв път през 90-те - разместването и безследното изгубване на монументи, хора, документи и топоними стартира още с идването на руската войска освободителка. Процесът се повтаря след ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз, с началото на десталинизацията. Статуи и монументи се отстраняват непрекъснато и на всички места по света (напоследък изключително с размаха на Black Lives Matter и антиколониалните настроения в Съединени американски щати и Великобритания), само че руснаците - които по подигравка са и най-големите бранители на неприкосновеността на монументалното - са
международни първенци в тази дисциплинираност.
Всъщност паметниците действително са играли роля в опазването на паметта, само че тя доста е намаляла с изобретяването на „ книжовността, таз мощ нова “. По нашите земи паметниците излизат на мода чак след 9. IX.1944 година А след 10.ХI.1989-а ни удари втората вълна. Но монумент на Цар Борис I столицата към момента няма, по тази причина пък има на Борис III (паметна плоча с барелефче). А в този момент да погледнем към Европа.
След Втората международна война в Централна и Източна Европа, където са заровени " повече от 1 милион бойци от Червената войска, са издигнати около 4000 паметника на руските освободители ", пише ТАСС. От тях към 1000 са били в Унгария, над 500 в Полша и към 60 в Чехословакия (през 1993 година страната е разграничена на Чехия и Словакия). След разпадането на Съветския съюз стартира процес на разрушение или трансфер на тези монументи от централните улици и площади към периферията на градовете или към военните гробища.
По предписание тези действия са извършвани с решение на локалните управляващи. В разнообразни години Русия като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики е сключила двустранни съглашения с доста страни, предвиждащи поддържането на военни гробове и монументи в период. Сред тези страни са Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чешката република.
Русия няма такива съглашения с България, Литва, Естония.
В изискванията на руското военно потушаване на немското въстание от 1953 година, унгарското въстание от 1956 година, Пражката пролет през 1968 г. и след въвеждането на военно състояние в Полша през 1981 година руските танкове и бронзови бойци за доста локални жители вече не изобразяват освободители, а опасност. След измененията, от една страна, възникнаха голям брой начинания за разрушение или пренасяне, а, от друга, паметниците станаха обединителни пунктове за последователи на старите режими.
Германия е огромното изключение: изгубилите войната не махат руски монументи и по тази причина там и през днешния ден има към 1100 съветски военни паметника и места, където са заровени починали червеноармейци - главно на територията на Германска демократична република. В Берлин са няколко, като най-известният освен в Германия, само че и изобщо отвън Русия е паметникът на руския воин в парка на район Трептов. Издигнат е в памет на падналите в борбата за Берлин и съставлява 12-метрова фигура на боец, стъпил върху останките от счупена свастика. Той държи в едната си ръка момиченце, което е избавил (твърди се, че имало подобен случай, само че името и самоличността на детето не са установени), а в другата - меч. Първоначалната концепция на скулптора Вучетич била да държи картечница, само че Сталин предложил меч.
Германците към момента усещат виновност за осъщественото от предните генерации, затова се стараят да се грижат за монументите на своя територия. Но това не значи, че всички харесват руските монументи. През нощта на 9 май 2010 година да вземем за пример на този в Трептов с алена багра е изрисувана свастика и надпис „ Убиец, принудител, апаш “. През години е имало и доста по-тежки произшествия.
Мемориалът на червеноармееца във Виена
е може би обичаният образец на почитателите на руските военни монументи, тъй като се намира в западна страна и все пак не е съборен. Издигнат е на Шварценбергплац, където отчасти обкръжена от колонада от бял мрамор стърчи 12-метровата (заедно с постамента) фигура на боец с кръговиден щит - същия като на капитан Америка, единствено че златен. За съпоставяне паметникът в София е висок 45 м.
За разлика от „ освобождението “ на София при завземането на Виена руската войска е дала 17 000 жертви и те получават вероятно един от най-бързо издигнатите военни монументи. Червената войска влиза във Виена в средата на април, в средата на август паметникът - по проект не на „ признателния австрийски народ “, а на руския ваятел С. Г. Яковлев - към този момент е подготвен и открит с помощта на всеотдайния труд на немски военнопленници. Пак за съпоставяне, решението за слагането на софийския паметник е взето 5 години след 9. IX. 1944 година, а паметникът е подготвен след още 5.
Това са някои от нещата, по които паметниците в София и Виена се разграничават. В други отношения обаче си наподобяват. И двата, както и още много паметници (не само) в Източна Европа, все по-често стават жертви на политически въодушевен вандализъм. През април 2012 година виенският мемориал е залят с алена багра. През май 2014 година, в началото на съветската военна намеса в Украйна, осъмна в цветовете на украинския байрак. През февруари 2015-а черна багра беше излята върху издълбаното в основата на паметника поздравление на Сталин за успеха на бойците във Виенската атака през 1945 година
В Унгария повечето монументи на съветски войници са разрушени
или преместени - на военни гробища или в парка " Мементо " в покрайнините на столицата, открит през 1993 г. Там са подредени многочислени монументи на Ленин, на унгарския комунист Бела Кун, на унгарско-съветската дружба и тъй наречените, както и фигурата на руски боец, иззета от мемориалния комплекс на хълма Гелерт. В момента в Будапеща остава единствено един монумент на съветски войници. 14-метровият обелиск е конфигуриран през 1945 година на площад " Свобода ". В централната част на каменна стела има позлатена герб с надпис: " Слава на руските войни-освободители ". В долната част - барелеф. Обелискът е увенчан със златна звезда. Днес това е единственият неосветен монумент в унгарската столица, който неведнъж е оскверняван.
В Литва много монументи от руската ера са демонтирани сред 1989-1991 година и се съхраняват в хранилища. През 2001 година литовски бизнесмен събра доста от тях в парк музей на площ от 20 хектара. През ноември 2014 година литовското Министерство на културата издаде заповед, че в регистъра на паметниците на културата няма да бъдат включени такива, съдържащи символи от руската ера.
В Полша най-известният руски боен монумент бе този на братството по оръжие във Варшава. ИПрез февруари 2015 година кметството реши да не върне паметника, който бе краткотрайно свален за ремонт, а да го реалокира - в гробищния пантеон на руските бойци във Варшава.
През юли 2017 година президентът Анджей Дуда утвърди новата редакция на Закона за декомунизация. Документът предвиждаше ремонт на руските монументи в цялата страна, в това число бюстове и мемориални табели. Почти всички руски монументи в Полша – към 500 на брой – са военни, защото тези от чисто идеологически темперамент са били демонтирани още при започване на 90-те.
„ Полша е сринала 80% от паметниците на освободителите от нацизма “,
съобщи в края на април 2021-ва съветският дипломат в страната. Ако в списъка от 1997 година е имало 561 съветски паметника, според ревизия, извършена от посолства и генералните консулства на Русия в Полша сред 2020 година и началото на 2021 година, само 112 от тях са останали в първичния им тип ", сподели той пред ТАСС и добави, че тези операции продължават.
В Прага, Чехия, още през 1991 г. неизвестни майстори оцветиха Паметника на освободителите в розово, а по-късно по решение на управляващите той бе демонтиран. В момента се намира във военно-техническия музей. Многократно радикализирани групи от жители повдигаха въпроса за унищожаване на паметника на маршал Конев, инсталиран през 1970 година, и преди година най-накрая бе демонтиран. Той бе един от дребното оживели монументи в Прага, отдадени на съветските военни водачи и политици. Повечето от тях са демонтирани през 90-те и се съхраняват в разнообразни музеи.
България се разграничава от изброените страни по това, че тук, за разлика от там, червеноармейци не са загивали. Няма подписано и споразумение между нея и Русия (при срещата си със Сергей Лавров през април м.г. тогавашният външен министър Екатерина Захариева още веднъж коментира този въпрос). Кому тогава пречи един агитационен монумент да бъде демонтиран и изместен някъде, където няма да господства по този начин жестоко пейзажа в центъра на столицата?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ